Някога, много отдавна, когато Небето Уран покрило Земята Гея и напоило тялото ѝ с благодатния си дъжд, се родили могъщите титани. Те дали живот на Реките и Океаните, на Слънцето и Луната, на Звездите и Ветровете. Накрая Земята и Небето създали Времето, което поглъщало всичко. Това бил титанът Кронос (хронос – време).
Гея намразила Уран, задето захвърлил в дълбините ѝ тримата страховити грозни великани, които родила от него. Постепенно омразата ѝ се превърнала в желание за отмъщение. Тя склонила Кронос да въстане срещу баща си. Така Времето взело властта от Небето и станало господар на света. Скоро обаче титанът разбрал, че и на него било писано едно от децата му да го победи. За да избегне бащината съдба, Кронос поглъщал децата си, веднага след тяхното раждане. Във Времето потънали боговете Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон. Когато съпругата му Рея родила за пети път, тя поискала да спаси сина си Зевс, затова измамила Кронос като му дала да погълне повит в пелени камък. Детето оставила на нимфите Адрастея и Идея, които го отгледали в една пещера на остров Крит. Когато пораснал, Зевс изпълнил предсказанието. Той принудил баща си да върне на бял свят братята и сестрите му, после обединил боговете и се опълчил срещу властта на титаните. В голямата битка, наречена Титаномахия, боговете победили и оковали титаните в недрата на мрачния Тартар, където ги пазели тримата страховити грозни великани.
Там бил запратен и титанът Епей, заедно с единия му син Менетей, а върху плещите на другия му син Атлас Зевс стоварил небосвода.
Епей имал още двама сина – Прометей и Епиметей, които обаче се били на страната на боговете, но заради омразата си към титаните, Гръмовержецът намерил начин да накаже и тях.
Той заповядал на Хефест да прикове Прометей с вериги върху скалите на Кавказ, където един орел кацал върху него и разкъсвал черния му дроб. Нощем раните на титана зараствали, но на сутринта грабливата птица отново се връщала.
Прометей бил наказан, задето помогнал на смъртните, които Зевс искал да погуби. По това време хората все още не притежавали разум и живеели в мрачните пещери, без да познават надеждата и доброто. Титанът ги съжалил и въпреки че знаел за гнева на Зевс, той откраднал Божествения огън и го подарил на хората, научил ги на изкуства и им дал знания, показал им как да обработват и добиват от недрата на Земята метал, опитомил бика и коня, построил първия кораб и им показал как да се лекуват. Сдобивайки се с разум, смъртните напуснали пещерите, а огънят станал тяхното безценно щастие.
Мъките на Прометей продължили с векове, докато синът на смъртната Алкмена и бога на боговете Зевс, не посякъл веригите на неговото страдание. Този герой се наричал Херакъл и титанът му предсказал всички подвизи, които му предстояли и щели да му донесат безсмъртие. Избавен от мъките си, Прометей заживял свободно, но на ръката си винаги носел пръстен, направен от железните му окови и късче от скалата, за която бил прикован.
Гневът на Зевс обаче не подминал и хората. Тях Гръмовержецът наказал като им изпратил злото. Той заповядал на Хефест да извае от земя и вода красива девойка, с нежен глас и поглед на богиня. На Афродита възложил да я надари с неустоима прелест, която Атина Палада покрила с ефирна дреха. Към всичко това Хермес добавил хитър ум и сложил в устата ѝ фалшиви и пълни с ласкателства думи. Така се родила Пандора – създадена, за да донесе на хората нещастие.
Хермес отнесъл красивата девойка на земята при Епиметей. Пандора така го омаяла, че той веднага поискал да я вземе за своя жена, пренебрегвайки предупрежденията на брат си Прометей да не приема дарове от Зевс.
В дома на младото семейство се съхранявал голям съд, който никой не смеел да отвори, защото се знаело, че в него били скрити всички злини. С идването на Пандора това се променило. Един ден жената на Епиметей не сдържала любопитството си и като отместила тежкия капак на съда, пуснала на свобода злините. Уплашена, тя побързала да върне капака обратно, но вече било късно да поправи стореното. Дори напротив. Без да подозира Пандора затворила в съда Надеждата и тя останала сама на дъното.
Разправят, че Зевс нарочно направил Нещастието нямо, за да се промъква мълчаливо и неусетно, та никой да не може да се предпази или спаси от него. След като Пандора го пуснала, то тихомълком се разнесло по целия свят.
Единственото хубаво нещо за смъртните останал огънят, който Гръмовержецът не посмял да им отнеме. Хората започнали да издигат олтари и огнища, където горял огънят, донесен им от Прометей. Покровителка на Свещения огън станала богинята Хестия. Тя била най-голямото дете на Кронос и Рея. Хестия отклонила предложенията за брак на боговете Посейдон и Аполон и помолила брат си Зевс да ѝ позволи да остане девствена. Той уважил молбата ѝ и наредил на хората да я почитат в домовете си повече от всеки друг бог. Така Хестия станала богиня на домашното огнище, оттам покровителка на всички домове и храмове.
Тъй като елините от даден полис или населено място се възприемали като едно голямо семейство, в центъра на всеки град те изграждали огнище, в което огънят никога не загасвал. Освен че тези обществени огнища-олтари служили за възлияния и жертвоприношения в чест на богинята Хестия, те имали и съвсем функционален характер – чрез него хората по всяко време можели да си набавят огън за домовете.
По време на Гръцката колонизация, когато се налагало част от елините да се изселят, за да потърсят други плодородни места за живеене, те отнасяли в новата колония огън от огнището на родния им град, като по този начин вярвали, че запазвали връзката с близките, които изоставяли.
Хестия била покровителка и на двете общогръцки огнища в Олимп и храма в Делфи, където горял Вечният огън. Много рядко, но все пак имало случаи, когато огънят в тях изгасвал. Обикновено това ставало по време на някакви междуособици или нападения от неприятел. Загасналият Свещен огън не се запалвал чрез пламък от друг огън, а се сдобивал с помощта на лупи и чист неопетнен слънчев лъч.
В сложните взаимоотношения на боговете, наситени с любовни авантюри, интриги, заговори и предателства, в представите на хората Хестия останала добра, любяща и целомъдрена богиня. Заедно с Прометей това са двата най-идеализирани образа в митологията.
И докато в Древна Гърция за жрици на Хестия били избирани възрастни жени, подминали времето за брак, то в Рим се създала съвсем различна традиция.
В края на VIII и началото на VII век пр.н.е. римският цар Нума Помпилий въвел някои жречески длъжности, между които и тази на весталките – жрици на богинята Веста (римския аналог на Хестия). Весталките били шест на брой, внимателно подбрани момичета между шест и десетгодишна възраст от средите на знатни фамилии. Основното им задължение било да поддържат Свещения огън жив, който се свързвал с благополучието и сигурността на Рим. Това изисквало извършването на определени ритуали, които жриците усвоявали в продължение на десет години. Дългият период не бил свързан със сложността на изпълнението, а по-скоро целял да привикне момичетата към живота им на жрици.
След обучението започвала службата им към богинята Веста, която също продължавала десет години. Накрая жриците ставали наставници на подбраните за весталки деца. От постъпването до освобождаването им от длъжност момичетата прекарвали тридесет години в храма като през този период те нямали право да се омъжват и били длъжни да запазят целомъдрие.
Едва след края на жречеството им, на весталките било позволено да встъпят в брак, но малко от тях се възползвали от това си право. Повечето предпочитали да прекарат остатъка от живота си в самота. Онези, които все пак се решавали да създадат семейство, бързо се разочаровали от ролята си на съпруга, която била подчинена на мъжа.
Това се дължало на факта, че като жрици на Веста те били най-уважаваните и влиятелни жени в империята, ползващи се с огромни привилегии. Весталките имали право да гласуват в сената, движели се с лична охрана в града, тяхната дума не подлежала на съмнения, затова не полагали клетва, когато свидетелствали. При жриците се оставяли на съхранение всички държавни и важни документи. Смърт грозяла онзи, който ги обидил или им посегнел. Весталките присъствали на официални посвещения и церемонии и имали специално място при провеждането на игри.
Ако весталка пресрещнела осъден на смърт по пътя за екзекуция, животът му бил пощадяван, ако ли пък докоснела роб, той веднага получавал свободата си. Личността на весталките била свещена, затова дори консулите спирали пред тях и им давали предимство.
Въпреки огромните привилегии, жриците на Веста също подлежали на наказания. Едно от провиненията им било, ако изгаснел Свещеният огън, което римляните считали за лоша поличба. В такива случаи виновната жрица била наказвана с бой (но не публичен!) от върховния жрец на Рим. Най-тежкото провинение обаче било весталка да изгубила девствеността си. Вярвало се, че това застрашавало сигурността и мира в империята. Тогава жрицата била наказвана изключително жестоко. Понеже се смятало за светотатство да се пролива кръвта на весталка, осъдената била заравяна жива в специално изградено за целта помещение, снабдено с малко храна и вода. Денят, в който весталката била отвеждана към последния ѝ дом, се превръщал в траурно шествие, на което се струпвал целия град, а роднините на момичето го оплаквали като покойница. След затварянето и заравянето, гробната камера била охранявана, докато жрицата на Свещения огън бавно и мъчително гаснела в тъмнина.
През хилядолетната история на весталките са известни около десетина такива случаи и всички те са били по време на някаква криза в империята. Няма съмнение, че жриците са били използвани от властта като изкупителна жертва, за да бъде овладяно общественото недоволство.
В края на IV век император Теодосий II обявил християнството за официална религия и сложил край на езическите култове. Също така той заповядал да се изгаси Свещения огън в храма на Веста. По време на кощунството племенницата му Серина си присвоила огърлицата на богинята. Римляните знаели, че след такова посегателство ги чакало нещастие и то наистина не закъсняло. Серина била подложена на ужасни сънища, предсказващи преждевременната ѝ смърт, а само няколко години по-късно вестготите превзели и опустошили вечния град. Това довело да масово недоволство сред населението и Свещеният огън бил отново запален. Той продължил да гори до 476 година, когато Западната римска империя окончателно рухнала. На нейно място обаче се родила нова, по-силна и по-могъща от всяка друга – империята на християнството. Тя разбила всички държавни граници и превзела света. И понеже не успяла да изкорени много от древните ритуали от битието на хората, новата религия решила да превземе и тях. Така Свещеният огън се преродил в Благодатния.
Всяка година, в деня на Страстната събота за православните, Благодатният огън се спуска от небето върху Божи гроб. Докосналите се до него в първите минути след запалването му твърдят, че той не излъчва топлина и не изгаря ръцете и дрехите им.
Огънят слиза на земята без помощта на лупи, пронизани от девствените лъчи на Слънцето, а чрез много вяра и мъничко магия, наречена „чудо”.
Литература:
Блок, Р. Римската религия. – В: История на религиите. Том 2, 1996, 451-511.
Виан, Ф. Гръцката религия в Архаичната и Класическата епоха. – В: История на религиите. Том 2, 1996, 39-132.
Есхил. Трагедии. София, 1967.
Кун, Н. Старогръцки легенди и митове. София, 1985.
Плутарх. Успоредни животописи. София, 2013.
Попов, В. История на Стария свят. Велико Търново, 2008.
Хезиод. Теогония. Дела и дни. Омирови химни. София, 1988.
Шаму, Ф. Гръцката цивилизация. София. 1979.
http://www.mythology.tribak2007.com/rome-gods.htm
https://www.listverse-fascinating-facts-about-romes-vestal-virgins/&prev=search
http://www.pravoslavieto.com/docs/blagodatnijat_ogan.htm
Изображения:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B0
https://medium.com/exploring-history/6-incredibly-fascinating-facts-about-romes-vestal-virgins-766cc0a553c2
10 Details from the Daily Life of Vestal Young Women in Ancient Rome
https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/chudoto-na-velikden-idva-s-blagodatniia-ogyn-6010211