„ПО-ДОБРЕ ВСИЧКО, ОТКОЛКОТО НЕЩО”

Росен Карамфилов за художника, гения, човека и бащата Кольо К.

Втора част.

…Изумително е да виждаш картините си по начин, по който хората няма как да ги видят…

Споделихте, че баща ви е бил далтонист. Това само по себе си автоматично отвежда до необяснимите абсурдистки механизми на изключителните творци – Бетовен е творял в условията прогресиращата глухота, Набоков е имал синестезия, при която възприятията на сетивата се разместват (вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, а представите за числата и буквите са оцветени в различни цветове). Бихте ли разказали за техниката му на рисуване и за това надцветово общуване с палитрата? Не се ли крие в този „дефект“ и част от творческия му гений?

Далтонизмът никога не е бил дефект, в истинския смисъл на думата, що се отнася до сътвореното от баща ми. Обратно – изумително е да виждаш картините си по начин, по който хората няма как да ги видят. Вероятно процесът се е случвал вътре в него, а не извън него. Имаше си етикет за всяка боя, за да може да преведе своя цветови език на човешкия цветови език. Подозирам обаче, че е имало моменти, в които е рисувал, без да гледа какво пише на етикета. И тогава магията вече е била наистина магия. Каквото всъщност е цялото му изкуство.

…За него Шекспир не бе просто вървене по пътя, а политане към висините…

През 2013 година се случва знаково събитие в творческия живот на баща Ви. Той създава 13 оригинални офорта по Сонетите на Шекспир. И колекционерите, и публиката знаят доста подробности около самата художествена реализация – офортите са на специална хартия, събрани са в дървена кутия и отпечатани в лимитиран тираж от 111 броя, но за друго става въпрос: Как той достигна до този диалог с гения? Неизбежна ли беше тази тяхна среща? И как се подготвяше вътрешно за това?

Срещата му с Шекспир, всъщност не бе среща, а сблъсък. Идеята го бе осенила три години по-рано и всъщност първите скици за този проект бяха съвсем други. Почти никой не ги е виждал. Той ги завърши, погледа ги, изчака, погледа ги още и още, и още, в един момент каза: „Не е това”, и направи съвсем други финални офорти. С друга сюжетност, с друго послание. Той много държеше да използва преводите на Владимир Свинтила, а не по-известните за публиката преводи на Валери Петров. В прочита на Свинтила има една тяга, която бе изключително вдъхновяваща за татко. Той успя да припознае своята символика в нея. Това за него винаги е първата и най-важна крачка. Символиката да я има и да е ясно изразена. За него Шекспир не бе просто вървене по пътя, а политане към висините…

…Той превърна искрата от своята вяра в огън, с който вместо да стопли себе си, стопли другите…

Сюжетността в картините на Кольо Карамфилов създава нещо отвъд зрителното внушение, те са като словесен монолог или диалог с изобразителните средства на живописта. На какво се дължи това – на сценографията, която е изучавал, или на страстта му към книгите?

Отговорът на този въпрос няма как да е еднозначен. Тук става дума за висока култура и познание, което не можеш да добиеш само прочитайки една или сто книги. И не е там работата дали ще ги прочетеш, а как ги четеш. Татко четеше със сърцето, а сърцето му бе пълно с вяра. Вярата е онова, което ни липсва най-много в днешния свят. Човеци, в които я има частицата на Бог. Това или го носиш, или не. Кольо К. не просто го носеше, той превърна искрата от своята вяра в огън, с който вместо да стопли себе си, стопли другите. И го направи от – до. Като Прометей. Без да иска нищо в замяна. Това бе той. Мъж с велика мисия. Светещ. Докоснат.

…Нужни са сетива, за да бъде прозряно неназовимото…

„Докоснатите“ творци обикновено летят в своя си висок свят. Как се помиряваше с битието Вашият баща?

Не мисля, че се помиряваше с битието и именно това го провокираше да прави нещата по този начин, да създава изкуство без аналог. Изкуство, в което има и бунт, но и смирение. Има крясък, но има и затишие. Артист на контрастите беше. На ярките контрасти, благодарение на които човек често научава кои са ядрата за живота. Впрочем – в картините на баща ми присъства цялата Библия. Разказана символ по символ. Извън буквалността. Оттам нататък са нужни сетива, за да бъде прозряно неназовимото. От друга страна – за да може човек да създаде такива творби, той няма как да живее само в земния зрим свят. Той е тук и сега, но е и там и после…

Кой беше неговият спасителен остров?

Три острова – любовта, музиката, приятелите…